Благоговейно, с бисерните строфи на един от най-изтъкнатите поети от края

Благоговейно, с бисерните строфи на един от най-изтъкнатите поети от края на XIX и началото на XX век

Rilke in Moscow by L.Pasternak (1928)

Благовещение

Бог е надалеч от теб и нас.
От своя престол висок
ръката ти в прелестен час
благословил е Бог.
У никоя с по-нежна плът
ръката не свети.
Аз съм росата и денят,
дървото тук си ти.

Пребит от път, в този момент не знам
какво ми подреди
Той, който в златна риза там
на своя престол седи,
за теб, вглъбена и до през днешния ден
в безименни фантазии.
Чуй: аз идвам с богатства новина,
дървото тук си ти.

Безропотно прострях крила,
изминах дълъг път
и плащът ми с лъчи обля
самотния ти ъгъл.
Ти си сама даже и с мен:
незабележим съм съвсем.
Чуй: аз съм полъх в лес зелен,
дървото тук си ти.

Помни, че разчувствани
са ангелите там,
че тръпнат от тържествуване,
само че и от ужас огромен.
Ще стане нещо, може би,
ще почне нов живот.
Аз те поздравявам - не скърби,
тъй като носиш плод.
Ти си прославена врата
и се разтваряш през днешния ден.
Ти си ухо за песента,
която пея - в тебе тя
се губи като в лес.

Аз дадох полъх животворен
на твоите фантазии.
Бог чака, ослепителен…

Дървото тук си ти.

Превод от немски: Стоян Бакърджиев
Портрет: Rilke in Moscow by L.Pasternak (1928) - Wikimedia Commons